Тази техника става все по популярна в днешния свят, осигурявайки комфорт през лятото и икономично отопление през зимата. От друга страна подобряването на съвременните технологии доведе до възможността да се произвеждат много по- качествени, много по-високоефективни и много по-евтини климатици. Съвременният климатик е доста лесен за употреба, но преди да се монтира и пусне в употреба е необходимо да се направи известно запознаване за особеностите при избора на климатици. 

Съществува голямо разнообразие на климатици - различни технологии (обикновен, инверторен, DC инвертор и т.н.), различни марки, производители, вносители. Това разнообразие предполага търсене на информация, за да може да се ориентирате как трябва да се постъпи, в случай че решите да закупите климатик

Климатикът е машина, която премества енергия във вид на топлина от едно място на друго. В зависимост от нуждите ви повечето климатици могат преместват тази топлина от помещението в околната среда и обратно. Това движение на топлина използва един фундаментален физичен закон, който се отнася до поведението на газовете при промяна на температурата и налягането (наречен "Цикъл на Карно"- всъщност цикълът на Карно е идеален случай- нещо, което в природата не съществува. Именно затова всеки климатик, като всяка друга машина, само се стреми към постигане на максимално доближаване до идеалните условия). Този закон е основен за работата на всички произвеждани съвременни климатици, но за може да се реализира климатиците обикновено имат и спомагателни възли и агрегати, чрез които се цели постигането на колкото е възможно по- добро симулиране на "Цикъла на Карно".

Един от най-важните агрегати в климатика е компресорът. Неговата функция е да повиши налягането на работния газ ( фреон) и да го движи през цялата система. Много често, може би сте чували за обикновен климатик, инверторен климатик или DC инверторен климатик. Всички тези имена идват от вида на компресора, който се намира в климатика или по скоро за начина на работа на електромотора, който задвижва бутало, перката или винта на компресора. Тъй като днес много често се използва електрическа енергия за захранването съвременните компресори, те съдържат електромотор, който превръща електрическата енергия в налягане на работния газ. Това, което трябва да имате предвид тук е, че този електромотор може да е с постоянна мощност или неговата мощност може да се променя в зависимост от условията. При всички случаи контролируемата мощност е за предпочитане пред постоянната и затова компресорите, които имат възможност да променят работната си мощност, са за предпочитане. Именно заради това инверторните климатици в много от случаите са за предпочитане, тъй като те използват точно такива компресори, чиято мощност може да бъде контролирана. От друга страна възможността за управление на мощността на електромотора не е единствения важен параметър. По- скоро най-важният параметър е коефициентът на полезно действие на този мотор (КПД). Става въпрос за това какво количество енергия, консумирана от електрическата мрежа, бива трансформирана в желаната от нас енергия. В случая с климатик енергията се използва за повишаване на налягането на работния газ. Както казахме няма идеална машина и част от енергията се превръща в топлина. Това може да ви изглежда на пръв поглед добре, но всъщност целта на електромотора е не да превръща електрическата енергия в топлина, а да я превърне в повишаване на вътрешното енергийно състояние на газа, което се изразява в налягане. Така компресорът, който представлява съвкупност от електромотор и механичен елемент и който въздейства на работния газ, е един от най-важните агрегати на един климатик.

Вторият важен компонент от един климатик е работният газ - фреона. По принцип в "Цикъла на Карно" се говори за идеален газ и докато съвременните технологии позволяват да произвеждаме компресори с КПД много близко до идеалното, това все още не е валидно за фреоните. Тук има и един друг проблем: много от добрите фреони, които се произвеждаха в миналото се оказаха вредни вещества за озоновия слой, който ни предпазва от вредното за нас ултравиолетово лъчение и бяха обвинени като главни виновници за изтъняването на този слой. Поради тази причина се наложи те да бъдат забранени за производство със закон и съответно да започне търсене на нови химични формули, които да удовлетворят нуждите на съвременната климатична техника. Количеството и качеството на фреона в даден климатик са от много голямо значение, тъй като именно той пренася енергията от точка А до точка Б. Затова е много важно точно колко количество топлина той би могъл да акумулира в себе си, така че за една и съща работа на компресора да може да се пренесе колкото е възможно повече топлина.

Третият много важен компонент в съвременния климатик е топлообменникът. Всъщност в климатика има поне два топлообменника- един извън помещението, което се климатизира и един вътре в него. Много често се случва в помещенията да има повече от едно вътрешно тяло и съответно повече от два топлообменника, но принципът си остава същият. Задачата на топлообмениците е да отнемат топлина от точка А и да я предадат на фреона, който компресора придвижва до точка Б и там фреонът отдава топлината на другия топлообменник, който от своя страна я отдава на средата около него (въздуха).

Според болшинството хора, Инверторите са климатици, които могат да инвертират режима на работа: "На топло" и "На студено". Това обаче въобще не е вярно !!!

Според технологията, по която са създадени, съвременните климатиците имат възможност да обръщат посоката на движение на работния хладилен агент, като по този начин пренасят енергия през стената на помещението в посоката, в която желаем. Каква енергия ще попитате има през студените зимни дни, че да я внесем в стаята и да се топлим? Има и то доста много: това е енергията, топлината между температурата на изпарение на хладилния агент (-20 до -40 градуса) и температурата на околната среда.

Основнитя агрегат, който прави това пренасяне е компресорът. Обикновените климатици са съоръжени с компресори, които просто получават захранване и работят с цялата си мощност докато температурата в помещението, която сме задали бъде достигната. Поради инертността на системата, климатикът, който е получил някаква "засилка", дори подминава зададената температура, което се оказва доста излишен разход на електричество. А основното достойнство, което ни кара да захвърлим калорифера и да го заменим през зимата с климатик, е икономичността. За да се постигне желаната икономичност, производителите са възприели плавното регулиране на мощността на компресора, като изменението е в зависимост от температурата, която трябва да се достигне. Това се оказва изключително ефикасно в режим на "топло", през зимата.

Инверторите са климатични системи, при които е реализирано цифрово плавно управление и контрол на мощността на компресора, с цел постигане на максимална топлинна ефективност.

Инверторните сплит-системи автоматично регулират мощността си ( обикновените сплит-системи работят в режим включване и изключване ). При което точно се поддържа зададената температура при по-ниски нива на шум и икономия на електроенергия от 25% до 72% ( спрямо обикновения кондиционер ). Обезпечава голяма мощност и много по-дълъг срок на експлоатация. Това е възможно, защото потребяемата мощност се понижава, когато температурата в помещението се приближава до желаната. Инверторът в този случай превключва в режим на работа на ниска мощност, за да поддържа температурата в оптимални граници без излишни загуби на електроенергия. Инверторните сплит-системи имат плавна микрорегулировка, а оттам и стабилна температура в стаята без резки колебания и без риск от простудяване. Енергопотреблението се намалява до 72%, т.е. кондиционерът в основното си време на работа работи в този икономичен режим. Инверторният кондиционер може да работи на отопление при отрицателни външни температури ( до - 20 градуса Целзий ),нещо недостижимо за обикновените сплит-системи. Инверторното управление регулира мощността на кондиционера чрез промяна честотата на въртене на компресора. Честотата на въртене на компресора се определя от необходимия отоплителен/охладителен капацитет. Има четири вида инверторни сплит-системи: АС-Променливотокови (клас B и C) , DC-Правотокови (клас А) , DDC-Дигитални правотокови (клас А) и DDC Hibrid - Дигитални правотокови Хибридни (клас А). Основните разлики при видовете инвертори са в икономията на електроенергия - АС (до 35%), DC (до 56%), DDC (до 60%) и DDC Hibrid (до 72% спрямо обикновения кондиционер) и видовете компресори - двойно роторни или скрол (спирални). Като цяло всички видове инвертори са високо технологични изделия .Това е бъдещето на кондиционерите. Като пример може да посочим, че в Япония 98% от продажбите на домашни сплит-системи са инверторни. Ако имате желание някога да се сдобиете с кондиционер за домашна употреба, Ви препоръчваме горещо инверторния кондиционер.

Предимства: Инверторните сплит-системи са снабдени с голям набор от функции, много ниски нива на шум, голяма икономия на електроенергия, по-дълга експлоатация, плавно регулиране на температурата. Идеалният вариант за домашна употреба. 

Недостатък: Цената на инвертора е по-висока спрямо обикновения сплит.

В основата на работа на кондиционера е свойството на хладилния агент ( фреона ) да поглъща топлина при изпарение и да отделя топлина при кондензация . За да можем да разберем какво става при този процес, ще разгледаме схемата на кондиционер сплит-система.

Компресор - засмуква и нагнетява фреона, поддържа неговото движение по хладилния контур.

Кондензатор - радиатор, разположен във външния блок. Наименованието произтича от работата му в кондиционера - прехода на фреона от газообразна фаза в течна фаза ( кондензация ) .

ТРВ ( терморегулиращ вентил ) - понижава налягането и температурата на фреона преди изпарителя .

Вентилатор - създава потока на въздуха, обслужва изпарителя и кондензатора. Използва се за по-голяма интензивност на топлообмена с околната среда .

Компресорът, кондензаторът, ТРВ и изпарителят са съединени с медни тръби ( херметично ), в които циркулира фреона и малко количество компресорно масло .

В процеса на работа на кондиционера се случва следното : на входа на компресора от изпарителя постъпва газообразен фреон с ниско налягане ( 3 - 5 атмосфери ) и температура ( 10-20 градуса Целзий ). Компресорът засмуква фреона и го нагнетява до ( 15 - 20 атмосфери ) и температура ( 70 - 90 градуса Целзий ) , след което постъпва в кондензатора. Благодарение на интензивното обдухване фреонът отдава топлина и въздухът, който минава през кондензатора се нагрява. На изхода на кондензатора фреонът е с температура 10 - 20 градуса по Целзий повече от атмосферния въздух . От кондензатора топлия фреон постъпва в ТРВ ( терморегулиращия вентил ), който в нашия случай представлява капиляр ( тънка медна тръба навита на спирала ), където температурата и налягането се понижават и фреонът започва да се изпарява . След ТРВ фреонът е в газообразно състояние и постъпвайки в изпарителя започва да поглъща топлина от помещението . Газообразният фреон с ниска температура постъпва на входа на компресора и този цикъл се повтаря .

Този принцип лежи в основата на работа на всеки кондиционер и не зависи от неговия тип, модел или от производител .